"Нищо не възниква без причина. Всичко има определено основание и става по необходимост." Левкип   ЧИСЛАТА - СИМВОЛИ И ТРАДИЦИИ   Какво представляват символите, що е символика и защо днес е толкова модерно да се говори за тях?
Все въпроси, на които е трудно да се дадат изчерпателни отговори в рамките на една книга. Затова се спирам само на някои основни изводи за символите и традициите, имащи връзка със смисъла и значенията на числата, използвани от окултните учения днес. В подкрепа на идеята си да посоча част от общата база на нумерологията с другите учения и науки, тук съм използвал изводите на различни автори, посочени в библиографията Западната символна система е определяща и в продължение на векове е формирала общите възгледи за света и вселената. "Тя (западната символика) претендира да бъде не просто "някаква" символна система, а такава, която води към обективната истина, към истината на съответствието" (James W. Sire, "The Universe Next Door, IVP, 1988). Съвременната западна духовност, от средата на XX век, сякаш изпада в нихилизъм спрямо собствената си символна обективност и започва активно да търси нови източници на познание. Според извадка от статия на в-к "Лос Анджелис Таймс" от 11.01. 1970 г.: "Съвременното младо поколение е склонно да отхвърля организираното ходене на църква и същевременно се стреми да реализира вярата си в окултизма". Така се стига до Източните мистични школи и науки, които предлагат изход и преориентация в символната система и възприемането на света. Те (Източните учения) са насочени предимно към постигане на едно чисто духовно съвършенство, възвисяване и сливане с божественото начало. Пример за масовото западно увлечение по такова едно "извисяване" и пълно откъсване от материалната действителност беше модата на хипидвиженията от 70 и 80-те години на XX век. Оттогава съвременните западни, философски и окултни възгледи започнаха да се стремят към по-достъпно представяне на духовните принципи и измерения, прилагайки източни идеи и тълкувания, съобразявайки ги със съзидателните и творческите възможности на всеки човек. Това обяснява накратко взаимозависимостта, общите допирни точки и понятия в Източната и Западната окултни традиции. Символите, като техни изразители, осъществяват връзката между oбективната и субективната даденост и възприятия, между едно или друго ниво на осъзнаване и интерпретация. Те предизвикват обаче различни асоциации, поради субективното тълкуване на техните значения. Тези символни значения са обект на съвременните (New Age) езотерични изследвания и интерпретации. Те представляват такъв интерес, защото, разкривайки смисъла им, “ние се включваме във веригата от фактори и събития между миналото, настоящето и бъдещето” (Кр.В.Берген).

  Символите могат да бъдат дефинирани по много начини, в зависимост от функциите, които изпълняват.
  Символът, най-общо казано, е знаков образ или понятие, който чрез аналогии прави разбираеми определени смислови значения и идеи.

Всеки символ има скрит смисъл и идея, които карат човек да ги открие по един или други начин. Това е така, понеже символът е своеобразен "отворен прозорец към един друг свят, достъпен за унитарен тип мислене, позволяващ да се разбере двойствеността и едновременното присъствие на нещата". Освен това, символите се универсално средство за обмен на енергия и информация, чрез които се разкриват недостъпни за рационалния разум истини. За разлика от разума обаче, те позволяват "да се проникне в пукнатините между времето и пространството, между миналото и бъдещето"...   Човешкото въображение в своето хилядолетно развитие е създало невероятни съчетания от символни реалности, свързани с различни, привидно несъвместими образи и понятия. Всъщност, те са волни или неволни подражания на своята среда, в които са заложени различни усещания, представи и окултни значения. Тези символни образи са емоционално и духовно наситени със съдържание, с цел да въздействат на сетивноното въображение на масовото съзнание и впоследствие да послужат за тълкуване на света и човешката природа. За пример можем да посочим древноегипетските, древногръцките, древноиндийските или древнокитайските езически и митологични образи - богове и многоръки божества, кентаври, пегаси, химери, дракони, костенурки и пр., заменени по-късно с философски представи и разсъждения относно живота, същността и ценностната система на хората. Така най-общо казано, символните образи стават основа за античната философска, религиозна и окултна мисъл и учения. Към разшифроване на символите се пристъпва тогава, когато се налага да се обяснят или дефинират необясними на пръв поглед неща, несъвместими с обективната реалност. Такива са случаите, когато се изследват символи и традиции от различни краища на света. Разтълкуването на едни символи тогава отвежда към други аналогични образи и системи. Нещо повече - резултатите от съпоставянето на символните елементи (обредни, религиозни и ритуални формули, фигури, стойности, аналогии и др.) ни убеждава в общия произход, в единството и зависимостта между различните науки, религии, философски и окултни учения. Така например, дали ще се нарича Прана (на санскритски - издишване), дали ще е Ки , Чи или Ци (на японски и китайски) - всички тези думи изразяват едно и също символно понятие - Космическата енергия на живота, състояща се от Ян и Ин енергии. Материята, с която се занимава съвременната езотерика е съвкупност от такива символни образи и традиционни формули. Целта е те да се направят разбираеми и за непосветените, да бъдат преосмислени и духовно осъзнати от хората.

Така стигаме до числата с приложение в Астрологията, Кабала, Таро, И Дзин, Чакри, Янтри и т.н. Там те не са просто символни функции, а носители на скрита енергия и част от един общ космически език, който може да бъде разбран, усвоен и приложен от хората, подвластни на всеобщите закони на Вселената. Защото всичко в света се подчинява на законите за Единството и Хармонията. Земята и живота на нея е пример за такова единство. То съществува, благодарение на едно друго - Висше Единство, чиито продукт е, и от което черпи Универсална енергия за сво-ето развитие. Тук е уместно да припомним мисълта на Петър Дънов, изложена в беседа от 20-те години на ХХ век, че: "Една от най-великите задачи на разума е да разбере смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това единство в системата на природата"...
  М.Елиаде е на мнение, че повишеният интерес към символната страна на нещата се дължи на няколко основни фактора:
  - Интересът към сравнителната история на религиите; - Модата на психоанализата, която си служи с такива понятия, като "образ", "символ", "символизъм"; - Изследванията върху така наречената "примитивна менталност"; - Съвременното разбиране, че символите, митовете и легендите принадлежат към духовната субстанция на живота и др.
  Ако трябва да обобщим, нека си послужим с тезата на Кр. В. Берген, че

"Символиката е общност от характерните символи на определена традиция, съвкупност от отношенията и тълкуванията на даден символ".
Така например, имаме символика на римското изкуство, на Кабала и Таро, на И Дзин, на Янтрите и Чакрите, на Огъня, Дракона, Змията" и пр. В тях К. Г. Юнг открива, че “символите прикриват определени аспекти на реалността, а Архетипът е символната форма, която функционира навсякъде, където все още не съществува съзнателна представа”. Христо Енев