ТРАДИЦИИ

Традициите ни позволяват да откриваме истините за произхода на съвременното общество, посредством символите, носители архетипови образи, принципи и стойности, надживели времето и пространството.
Традицията е съвкупност от древни познания и представлява общата база на всички науки, школи и учения.
Тя има свой собствен, символичен език, който откриваме най-напред в детските приказки и сюжети. Следват митовете, легендите, ритуалите и обичаите, фолклора, музиката, ар-хитектурата и т.н. Предполагам, че ще ви заинтригува символната предистория на обичаните от всички образи на Дядо Коледа/Дядо Мраз и Снежанка, Баба Марта и Крали Марко. Родословното дърво на беловласия старец води към началото на християнството, когато старите езически богове бивали заменяни с нови. До това време бог на моретата, моряците и рибарите е Нептун. Той бил заменен със Свети Никола, известен със своето човеколюбие и добрина (според преданието, светията хвърлил три торбички злато през прозореца на бедстващо семейство, готово да продаде трите си дъщери). Появата му се свързвала с очакването на завръщащите се от плаване моряци и раздаването на подаръци. Постепенно Св. Никола започнал да пристига на определена дата - 24/25 декември. Той яздел бял кон или магаре и с чувал дарове обикалял улиците, раздавайки подаръци на децата. Това обаче съвпадало с християнския празник Рождество Христово и Исус сякаш оставал на заден план. Тогава той бил персонифициран в младо момиче с бяла дреха, съпровождащо Св. Никола, раздаващо даровете на беловласия старец... Славянският свят бързо възприел тези образи, тъй като в древнославянската митология вече съществувал праобраза на Дядо Коледа - източнославянския езически бог на студа Трескун (Студенец, Мраз)... ... Баба Марта, според поверията, била спътница на Крали Марко и го наградила с първообраза на мартеницата - знак за победата му над жестокия Мраз – бог на студа. Бяло-червената комбинация на мартеницата, на езика на цветовата символика олицетворява небесно-земното надмощие над злото и тъмните стихии... Крали Марко е всеславянски герой, който възстановява нарушената хармония и подобно на християнския Св. Георги победоносец побеждава Злото. Архетипът на Марко Кралевити може да се открие в образите на индоевропейския езически бог на бурите и войната - тракийския Арес (Марс при римляните), Херакъл (Херкулес) и т.н. ... Както става ясно, всяка Традиционна цивилизация представлява общество, управлявано от метафизически принципи, които стоят над всички човешки, социални и религиозни фактори. Силата и влиянието на тези принципи произхождат от Висшето, неизменното Божествено начало. Традиционните науки и учения почиват на базата на Първоосновната, на първичната Традиция, представена и предопределена от многообразието на различни външни фактори и форми. Нейното предаване и адаптация се опира на Теорията на Космическата цикличност. "Първоначалната традиция играе ролята на Общ Център за всички отделни традиционни форми, каквито сме свикнали да наричаме християнската, китайската, индийската и др. традиции". Така, всяка религия или философско учение имат по две лица: едното е езотерично, тайнствено, достъпно само за посветени. Другото е екзотерично - разбираемо и за непосветените...
  Нека завършим тази глава с мисълта на Джеймс Сайър:
"В духа на Новата Епоха светът се подчинява на общите закони на реалността, била тя материална или духовна, а те могат да бъдат узнавани, съобщавани и използвани с цел познание и самоусъвършенстване." Христо Енев