Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2013 01:29 - Елица Стоянова - поезия
Автор: lyuliak Категория: Поезия   
Прочетен: 3391 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 16.08.2013 20:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Само толкова 

Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.

Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън
и преди да се стъмни. По видело.
Че когато заспивам, се хващам на сън,
как се връщам при теб непредвидено.

И е болка - такава, че трудно търпя
как човърка... особено в раните,
но не свиквам със нея, макар че вървя
по безкрайно на вид разтояние.

Не прилича на път. На места като тук,
ми напомня жестоко на стълбище.
До средата качих и с надежда на глух,
чакам нещо да чуя за бъдеще.

Но от никъде нищо. Животът мълчи.
И светът е замлъкнал наоколо.
А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб.
Само толкова.

Камъче 

Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен
дълъг ден
да се затвори
точната
врата.
Не беше нужен даже час.
Подхвърли някой
камъче-минута.
Дали се целеше във нас?
Обърна цялата каруца.
Една посока
счупи се на две
и срещнах най-дебелата стена.
Издигна се за миг -
от мен до теб.
Не бях се виждала така сама.

Под налягане 

Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,
че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.

Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,
неподходящ за моя стих,
на който доверявам тишината.
А ти... не подозираш,
че си тук.
Пред теб
и любовта, и самотата
избиват под налягане.
Без звук.


Зад щорите 

Не гледаме отдавна
през стъклата си.
Не викаме. Не плачем.
Не говорим.
На ивици сме скрити
в самотата си.
Прозоречно маскирани
със щори.
И моите, и твоите
са спуснати.
Подобно паравани
пред душите ни.
Прощално мълчаливи
са ни устните,
със някогашни
думи пренаситени.
Ръцете ни висят
като въжета,
събирали прахта
от недокосване.
Зад щорите живеем
на парчета.
Строшени. Непознати
И износени.




Гласувай:
4



1. minabk - Чудесен цикъл стихове. Точно, п...
08.08.2013 08:11
Чудесен цикъл стихове. Точно, премерено, емоционално слово. Прави чест на собственика на този блог, че със вкус подбира авторска поезия.
цитирай
2. syrmaepon - Избрах си това - защото май с това ще ми е белязан деня )
08.08.2013 08:18
"Но от никъде нищо. Животът мълчи.
И светът е замлъкнал наоколо.
А поисках не много - да спре да боли,
щом остана без теб. Само толкова."
цитирай
3. georgipetkov - чудесни стихове
08.08.2013 09:04
чудесни
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212076
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031