ЕКЛИСИАСТ 7:20

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   ДАВИД СЕ БЕ ОТЛИЧИЛ СЪС СМЕЛОСТТА СИ ОЩЕ ПРЕДИ ДА ГО ПОВИКАТ В ДВОРЕЦА НА САУЛ. ОФИЦЕРЪТ, ДОВЕЛ ГО ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА ЦАРЯ, ЗАЯВИ, ЧЕ ТОЙ Е “СИЛЕН И ХРАБЪР ВОЕНЕН МЪЖ, В СЛОВО РАЗУМЕН” И КАЗА: “ГОСПОД Е С НЕГО” (1 ЦАРЕ 16:18).

   КОГАТО ИЗРАИЛ ОБЯВИ ВОЙНА НА ФИЛИСТИМЦИТЕ, ТРИМА ОТ СИНОВЕТЕ НА ЕСЕЙ СЕ ПРИСЪЕДИНИХА КЪМ ПРЕДВОЖДАНАТА ОТ САУЛ ВОЙСКА, НО ДАВИД ОСТАНА У ДОМА СИ. СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ОБАЧЕ ТОЙ ПОСЕТИ СТАНА НА САУЛ - ПО ПОРЪЧЕНИЕ НА БАЩА СИ ТРЯБВАШЕ ДА ЗАНЕСЕ ВЕСТ И ДАР НА ПО-ГОЛЕМИТЕ СИ БРАТЯ И ДА НАУЧИ ДАЛИ СА ЖИВИ И ЗДРАВИ. НО БЕЗ ДА ЗНАЕ ЕСЕЙ, НА МЛАДИЯ ПАСТИР БЕ ПОВЕРЕНА ЕДНА ПО-ВИСША МИСИЯ. ИЗРАИЛЕВИТЕ ВОЙСКИ БЯХА В ОПАСНОСТ И ДАВИД БЕ НАСОЧЕН ОТ ЕДИН АНГЕЛ ДА СПАСИ НАРОДА СИ.

   КОГАТО СЕ ПРИБЛИЖИ ДО ВОЙСКАТА, ДАВИД ЧУ ВЪЗБУДЕНИ ВИКОВЕ, СЯКАШ БИТКАТА ЩЕШЕ ДА ЗАПОЧНЕ - “ВОЙСКАТА ПРИ ИЗЛИЗАНЕТО СИ ДА СЕ ОПЪЛЧИ ИЗВИКВАШЕ ГРЪМОГЛАСНО ЗА БИТКАТА” (1ЦАРЕ17 ГЛ).

   ИЗРАИЛ И ФИЛИСТИМЦИТЕ БЯХА ИЗПРАВЕНИ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ. ДАВИД “СЕ ЗАВТЕЧЕ КЪМ ВОЙСКАТА, ДОЙДЕ, ТА ПОПИТА БРАТЯТА СИ ЗА ЗДРАВЕТО ИМ.” ДОКАТО РАЗГОВАРЯШЕ С ТЯХ, ИЗЛЕЗЕ ГОЛИАТ - НАЙ-СИЛНИЯТ ОТ ФИЛИСТИМЦИТЕ - И С ОСКЪРБИТЕЛНИ ДУМИ СЕ ОПЪЛЧИ СРЕЩУ ИЗРАИЛТЯНИТЕ, КАТО ГИ ПРЕДИЗВИКА ДА ИЗЛЪЧАТ ОТ РЕДОВЕТЕ СИ МЪЖ, КОЙТО ДА ВЛЕЗЕ В ДВУБОЙ С НЕГО. ТОЙ ПОВТОРИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО СИ. И КОГАТО ДАВИД ВИДЯ, ЧЕ ЦЕЛИЯТ ИЗРАИЛ СЕ ИЗПЛАШИ, И НАУЧИ, ЧЕ ФИЛИСТИМЕЦЪТ ХВЪРЛЯЛ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО СИ ДЕН СЛЕД ДЕН, БЕЗ ДА СТАНЕ НЯКОЙ СИЛЕН МЪЖ ДА СМЪЛЧИ САМОХВАЛЕЦА, ДУХЪТ МУ СЕ РАЗВЪЛНУВА. В НЕГО СЕ РАЗПАЛИ СТРЕМЕЖ ДА ОПАЗИ ЧЕСТТА НА ЖИВИЯ БОГ И ДОВЕРИЕТО НА НЕГОВИЯ НАРОД.

   ИЗРАИЛЕВИТЕ ВОЙСКИ БЯХА СМУТЕНИ. СМЕЛОСТТА ИМ СЕ БЕ ИЗПАРИЛА. ТЕ СИ КАЗВАХА ЕДИН НА ДРУГ: “ВИДЯХТЕ ЛИ ТОЯ МЪЖ, КОЙТО ВЪЗЛИЗА? НАИСТИНА ТОЙ ВЪЗЛЕЗЕ ДА ХВЪРЛИ ПРЕЗРЕНИЕ ВЪРХУ ИЗРАИЛЯ.” СЪС СРАМ И НЕДОВОЛСТВО ДАВИД ВЪЗКЛИКНА: “...КОЙ Е ТОЯ НЕОБРЯЗАН ФИЛИСТИМЕЦ, ТА ДА ХВЪРЛИ ПРЕЗРЕНИЕ ВЪРХУ ВОЙСКИТЕ НА ЖИВИЯ БОГ?”

   ЕЛИАВ - НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БРАТ НА ДАВИД, КАТО ЧУ ТЕЗИ ДУМИ, ДОБРЕ РАЗБРА ЧУВСТВАТА, КОИТО ВЪЛНУВАХА ДУШАТА НА МЛАДЕЖА. ОЩЕ КАТО ПАСТИР ДАВИД БЕ ПОКАЗАЛ СМЕЛОСТ, НЕПОКОЛЕБИМОСТ И СИЛА, НО РЯДКО НЯКОЙ БЕ ЗАБЕЛЯЗВАЛ ТОВА, А ТАЙНСТВЕНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА САМУИЛ В БАЩИНИЯ ИМ ДОМ И МЪЛЧАЛИВОТО МУ ЗАМИНАВАНЕ БЯХА СЪБУДИЛИ В УМОВЕТЕ НА БРАТЯТА ПОДОЗРЕНИЯ ЗА ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ПОСЕЩЕНИЕТО МУ. РЕВНОСТТА ИМ СЕ ВЪЗБУДИ, КАТО ВИДЯХА, ЧЕ ДАВИД БЕ ПО-ВИСОКО ПОЧЕТЕН ОТ ТЯХ, ЗАТОВА СЕ ОТНАСЯХА КЪМ НЕГО С УВАЖЕНИЕ И ЛЮБОВ В ОТГОВОР НА НЕГОВОТО БЛАГОЧЕСТИЕ И БРАТСКА ОБИЧ. ГЛЕДАХА НА БРАТ СИ КАТО НА ПРОСТО ОВЧАРЧЕ И СЕГА ЕЛИАВ ПРИЕ ВЪПРОСА МУ КАТО УКОР ЗА СОБСТВЕНАТА СИ СТРАХЛИВОСТ, ЧЕ НЕ Е НАПРАВИЛ ОПИТ ДА СМЪЛЧИ ВЕЛИКАНА НА ФИЛИСТИМЦИТЕ. ПО-ГОЛЕМИЯТ БРАТ ВЪЗКЛИКНА ГНЕВНО: “ЗАЩО СИ СЛЯЗЪЛ ТУК? И КОМУ СИ ОСТАВИЛ ОНЕЗИ МАЛКО ОВЦИ В ПУСТИНЯТА? АЗ ЗНАЯ ГОРДОСТТА ТИ И ЛУКАВЩИНАТА НА СЪРЦЕТО ТИ - ТИ СИ СЛЯЗЪЛ ДА ВИДИШ БИТКАТА.” ОТГОВОРЪТ НА ДАВИД БЕ ИЗПЪЛНЕН С УВАЖЕНИЕ, НО И С РЕШИТЕЛНОСТ: “ЩО СЪМ СТОРИЛ СЕГА? НЯМА ЛИ ПРИЧИНА?”

   ДУМИТЕ НА ДАВИД БЯХА ПРЕДАДЕНИ НА ЦАРЯ И ТОЙ ПОВИКА ЮНОШАТА ПРИ СЕБЕ СИ. САУЛ СЛУШАШЕ С УДИВЛЕНИЕ ДУМИТЕ НА ПАСТИРЧЕТО, КОЕТО МУ КАЗА: “ДА НЕ ОТПАДА СЪРЦЕТО НА НИКОГО ПОРАДИ ТОЗИ! СЛУГАТА ТИ ЩЕ ИДЕ И ЩЕ СЕ БИЕ С ТОЯ ФИЛИСТИМЕЦ.” САУЛ СЕ ОПИТА ДА РАЗУБЕДИ ДАВИД ОТ НЕГОВОТО НАМЕРЕНИЕ, НО МЛАДЕЖЪТ НЕ ОТСТЪПИ. ОТГОВОРИ МУ С ПРОСТИ ДУМИ, БЕЗ ДА СЕ ГОЛЕМЕЕ, СПОМЕНАВАЙКИ ОПИТНОСТИТЕ СИ ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПАЗЕШЕ СТАДАТА НА БАЩА СИ. И РЕЧЕ: “ГОСПОД, КОЙТО МЕ ОТЪРВА ОТ ЛАПАТА НА ЛЪВ И ОТ ЛАПАТА НА МЕЧКА, ТОЙ ЩЕ МЕ ОТЪРВЕ И ОТ РЪКАТА НА ТОЯ ФИЛИСТИМЕЦ." И САУЛ КАЗА НА ДАВИДА: “ИДИ И ГОСПОД ДА БЪДЕ С ТЕБЕ!”

    В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ИЗРАИЛЕВИТЕ МНОЖЕСТВА БЯХА ТРЕПЕРИЛИ ПРЕД ГОРДОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ВЕЛИКАНА ФИЛИСТИМЕЦ.

   СУТРИН И ВЕЧЕР ГОЛИАТ СЕ ДОБЛИЖАВАШЕ ДО СТАНА НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН ВИК: “ЗАЩО ИЗЛЯЗОХТЕ ДА СЕ ОПЪЛЧИТЕ ЗА БОЙ? НЕ СЪМ ЛИ АЗ ФИЛИСТИМЕЦ И ВИЕ САУЛОВИ СЛУГИ? ИЗБЕРЕТЕ СИ ЕДИН МЪЖ, ПА НЕКА СЛЕЗЕ ПРИ МЕНЕ. АКО МОЖЕ ДА СЕ БИЕ С МЕНЕ И ДА МЕ УБИЕ, ТОГАВА НИЕ ЩЕ ВИ БЪДЕМ СЛУГИ, НО АКО МУ НАДВИЯ АЗ И ГО УБИЯ, ТОГАВА ВИЕ ЩЕ НИ БЪДЕТЕ СЛУГИ И ЩЕ НИ СЕ ПОДЧИНЯВАТЕ.“ ФИЛИСТИМЕЦЪТ РЕЧЕ ОЩЕ: “АЗ ХВЪРЛЯМ ПРЕЗРЕНИЕ ДНЕС ВЪРХУ ИЗРАИЛЕВИТЕ РЕДОВЕ. ДАЙТЕ МИ МЪЖ ДА СЕ БИЕМ ДВАМА.”

   МАКАР ЧЕ САУЛ РАЗРЕШИ НА ДАВИД ДА ПРИЕМЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ГОЛИАТ, ИМАШЕ МАЛКА НАДЕЖДА ЧЕ СМЕЛОТО НАЧИНАНИЕ НА ДАВИД ЩЕ УСПЕЕ. ДАДЕ ЗАПОВЕД ДА ОБЛЕКАТ ЮНОШАТА С ЛИЧНАТА МУ ЦАРСКА БРОНЯ. СЛОЖИХА НА ДАВИДОВАТА ГЛАВА ТЕЖКИЯ МЕДЕН ШЛЕМ. ОБЛЯКОХА МУ БРОНЯТА. ПОСТАВИХА В РЪКАТА МУ САБЯТА НА МОНАРХА. ТАКА ПОДГОТВЕН, ТОЙ ТРЪГНА ДА ИЗПЪЛНИ ПОРЪЧЕНИЕТО СИ, НО ЕДВА МОЖА ДА ПРИСТЪПИ. ПЪРВАТА МИСЪЛ В УМА НА НЕТЪРПЕЛИВИТЕ ЗРИТЕЛИ БЕ, ЧЕ СРЕЩАЙКИ СЕ С ВРАГА СИ, ДАВИД Е РЕШИЛ ДА НЕ РИСКУВА ЖИВОТА СИ В ТАКАВА НЕРАВНА БИТКА. НО ТОВА БЕ ДАЛЕЧ ОТ МИСЛИТЕ НА СМЕЛИЯ МЛАДЕЖ. ТОЙ СЕ ВЪРНА ПРИ САУЛ И ПОИСКА ПОЗВОЛЕНИЕ ДА СВАЛИ ТЕЖКОТО ВЪОРЪЖЕНИЕ С ДУМИТЕ:

“НЕ МОГА ДА ХОДЯ С ТИЯ ОРЪЖИЯ, ЗАЩОТО НЕ СЪМ НАВИКНАЛ.” СВАЛИ ЦАРСКАТА БРОНЯ И ВМЕСТО НЕЯ ВЗЕ В РЪКАТА СИ САМО СВОЯТА ТОЯГА, ОВЧАРСКАТА СИ ТОРБИЧКА И ЕДНА ПРОСТА ПРАШКА. ИЗБРА СИ ПЕТ ГЛАДКИ КАМЪЧЕТА ОТ ПОТОКА, СЛОЖИ ГИ В ТОРБИЧКАТА И С ПРАШКА В РЪКА СЕ ПРИБЛИЖИ ДО ФИЛИСТИМЕЦА. ВЕЛИКАНЪТ ЗАКРАЧИ СМЕЛО НАПРЕД, ОЧАКВАЙКИ ДА СЕ СРЕЩНЕ С НАЙ-МОГЪЩИЯ ИЗРАИЛЕВ ВОИН. ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ МУ ВЪРВЕШЕ ПРЕД НЕГО И ИЗГЛЕЖДАШЕ, ЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ГО СПРЕ. КАТО СЕ ДОБЛИЖИ, ФИЛИСТИМЕЦЪТ ВИДЯ САМО ЕДИН ЮНОША, ПО-СКОРО МОМЧЕ, ЗАЩОТО ДАВИД БЕШЕ ТВЪРДЕ МЛАД. ЛИЦЕТО НА ДАВИД ИМАШЕ РУМЕНИНАТА НА ЗДРАВЕТО И ХАРМОНИЧНОТО МУ ТЯЛО, НЕЗАЩИТЕНО ОТ БРОНЯ, БЕ ИЗЛОЖЕНО НА НАПАДЕНИЕ. КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ НЕГОВИЯ ЮНОШЕСКИ ВИД И ЕДРАТА ФИГУРА НА ФИЛИСТИМЕЦА БЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН.

   ГОЛИАТ ИЗВИКА С УДИВЛЕНИЕ И ГНЯВ. “КУЧЕ ЛИ СЪМ АЗ, ТА ИДЕШ ПРОТИВ МЕНЕ С ТОЯГА?” ТОГАВА ИЗСИПА ВЪРХУ ДАВИД НАЙ-УЖАСНИТЕ ПРОКЛЯТИЯ ЧРЕЗ ВСИЧКИ БОГОВЕ, КОИТО ПОЗНАВАШЕ. ИЗВИКА ПОДИГРАВАТЕЛНО: “ДОЙДИ ПРИ МЕНЕ И ЩЕ ДАМ МЕСАТА ТИ НА ВЪЗДУШНИТЕ ПТИЦИ И НА ЗЕМНИТЕ ЗВЕРОВЕ.”

   ДАВИД НЕ ПРОЯВИ СЛАБОСТ ПРЕД НАЙ-СИЛНИЯ ИЗМЕЖДУ ФИЛИСТИМЦИТЕ. ПРИСТЪПИ НАПРЕД И КАЗА НА ПРОТИВНИКА СИ: “ТИ ИДЕШ ПРОТИВ МЕНЕ С МЕЧ И КОПИЕ, И СУЛИЦА, А АЗ ИДА ПРОТИВ ТЕБЕ В ИМЕТО НА ГОСПОДА НА СИЛИТЕ, БОГА НА ИЗРАИЛЕВИТЕ ВОЙСКИ, ВЪРХУ КОИТО ТИ ХВЪРЛИ ПРЕЗРЕНИЕ. ДНЕС ГОСПОД ЩЕ ТЕ ПРЕДАДЕ В РЪКАТА МИ И КАТО ТЕ ПОРАЗЯ, ЩЕ ТИ ОТНЕМА ГЛАВАТА, И ДНЕС ЩЕ ПРЕДАМ ТРУПОВЕТЕ НА ФИЛИСТИМСКОТО МНОЖЕСТВО НА ВЪЗДУШНИТЕ ПТИЦИ И НА ЗЕМНИТЕ ЗВЕРОВЕ, ЗА ДА ПОЗНАЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ, ЧЕ ИМА БОГ В ИЗРАИЛЯ, И ДА ПОЗНАЯТ ВСИЧКИ ТУК СЪБРАНИ, ЧЕ ГОСПОД НЕ ИЗБАВЯ С МЕЧ И КОПИЕ, ЗАЩОТО БОЯТ Е НА ГОСПОДА И ТОЙ ЩЕ ВИ ПРЕДАДЕ В НАШАТА РЪКА.”

   В ГЛАСА МУ ЗВЪНЕШЕ БЕЗСТРАШИЕ, А ОТКРИТОТО МУ ЛИЦЕ ИЗРАЗЯВАШЕ ПОБЕДНА РАДОСТ. ТЕЗИ ДУМИ, ИЗКАЗАНИ С ЧИСТИЯ МУ, МЕЛОДИЧЕН ГЛАС, ЗВЪННАХА ВЪВ ВЪЗДУХА И БЯХА ЯСНО ЧУТИ ОТ ХИЛЯДИТЕ СТРОЕНИ ВОЙНИ. ГНЕВЪТ НА ГОЛИАТ СЕ РАЗПАЛИ ДО НАЙ-ВИСОКА СТЕПЕН. ВБЕСЕН, ТОЙ ВДИГНА ШЛЕМА НАД ЧЕЛОТО СИ И СЕ ВТУРНА НАПРЕД ДА ОТМЪСТИ НА ПРОТИВНИКА СИ. СИНЪТ НА ЕСЕЙ БЕ ПОДГОТВЕН ЗА СРЕЩА С ВРАГА “И КАТО СТАНА ФИЛИСТИМЕЦЪТ, ТА ИДВАШЕ И СЕ ПРИБЛИЖАВАШЕ ДА ПОСРЕЩНЕ ДАВИДА, ДАВИД ПОБЪРЗА И СЕ ЗАВТЕЧЕ КЪМ РЕДОВЕТЕ ДА ПОСРЕЩНЕ ФИЛИСТИМЕЦА. И ДАВИД ТУРИ РЪКАТА СИ В ТОРБАТА СИ, ТА ВЗЕ ОТТАМ КАМЪК И КАТО ГО ХВЪРЛИ С ПРАШКАТА, УДАРИ ФИЛИСТИМЕЦА В ЧЕЛОТО МУ; ТАКА ЩОТО КАМЪКЪТ СЕ ЗАБИ В ЧЕЛОТО МУ; И ТОЙ ПАДНА ПО ЛИЦЕТО СИ НА ЗЕМЯТА.”

   УДИВЛЕНИЕ ОБЗЕ РЕДИЦИТЕ НА ДВЕТЕ ВОЙСКИ. ТЕ ОЧАКВАХА ДАВИД ДА БЪДЕ УБИТ, НО КОГАТО КАМЪКЪТ ПРОФУЧА ПРАВО КЪМ ЦЕЛТА, ВИДЯХА КАК МОГЪЩИЯТ ВОЙН ПОТРЕПЕРИ И ПРОТЕГНА НАПРЕД РЪЦЕ, СЯКАШ ИЗВЕДНЪЖ ПОРАЗЕН ОТ ВНЕЗАПНА СЛЕПОТА. ВЕЛИКАНЪТ СЕ ЗАВЪРТЯ, ПОЛИТНА И СЕ СГРОМОЛЯСА НА ЗЕМЯТА КАТО ОТСЕЧЕН ДЪБ. ДАВИД НЕ СЕ ЗАБАВИ НИТО МИГ. СКОЧИ ВЪРХУ ПРОСНАТОТО ТЯЛО НА ФИЛИСТИМЕЦА И С ДВЕ РЪЦЕ ГРАБНА ТЕЖКИЯ МЕЧ НА ГОЛИАТ. ПРЕДИ МИНУТА ВЕЛИКАНЪТ СЕ БЕ ХВАЛИЛ, ЧЕ С НЕГО ЩЕ ОТСЕЧЕ ГЛАВАТА НА ЮНОШАТА ОТ РАМЕНЕТЕ МУ И ЩЕ ПРЕДАДЕ ТЯЛОТО МУ НА НЕБЕСНИТЕ ПТИЦИ. СЕГА ТОЗИ МЕЧ БЕ ВДИГНАТ ВЪВ ВЪЗДУХА И ГЛАВАТА НА САМОХВАЛЕЦА СЕ ТЪРКУЛНА ОТ ТРУПА МУ, А ИЗРАИЛЕВИЯТ ЛАГЕР СЕ ИЗПЪЛНИ С РАДОСТНИ ВИКОВЕ.

   ФИЛИСТИМЦИТЕ БЯХА ПОРАЗЕНИ ОТ УЖАС И ПОСЛЕДВАЛОТО ОБЪРКВАНЕ ДОВЕДЕ ДО БЪРЗОТО ИМ ПОРАЖЕНИЕ. ПОБЕДНИТЕ ВИКОВЕ НА ЕВРЕИТЕ ОТЕКНАХА СРЕД ПЛАНИНСКИТЕ ВЪРХОВЕ, КОГАТО СЕ ВТУРНАХА СЛЕД БЯГАЩИТЕ СИ НЕПРИЯТЕЛИ И “ПОДГОНИХА ФИЛИСТИМЦИТЕ ДО ПРОХОДА НА ГАЯ И ДО ПОРТИТЕ НА АКАРОН. И РАНЕНИТЕ ФИЛИСТИМЦИ ПАДНАХА ИЗ ПЪТЯ ЗА СААРАИМ, ДО ГЕТ И ДО АКАРОН. А ИЗРАИЛТЯНИТЕ, КАТО СЕ ВЪРНАХА ОТ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ФИЛИСТИМЦИТЕ, РАЗГРАБИХА СТАНА ИМ. И ДАВИД ВЗЕ ГЛАВАТА НА ФИЛИСТИМЕЦА, ТА Я ЗАНЕСЕ В ЕРУСАЛИМ, А ОРЪЖИЯТА МУ ТУРИ В ШАТЪРА СИ”.

   "ТАКА КАЗВА ГОСПОД: МЪДРИЯТ ДА НЕ СЕ ХВАЛИ С МЪДРОСТТА СИ, СИЛНИЯТ ДА НЕ СЕ ХВАЛИ СЪС СИЛАТА СИ, И БОГАТИЯТ ДА НЕ СЕ ХВАЛИ С БОГАТСТВОТО СИ; НО КОЙТО СЕ ХВАЛИ НЕКА СЕ ХВАЛИ С ТОВА, ГДЕТО РАЗБИРА И ПОЗНАВА МЕНЕ, ЧЕ СЪМ ГОСПОД, КОЙТО ИЗВЪРШВАМ МИЛОСТ, ПРАВОСЪДИЕ И ПРАВДА НА ЗЕМЯТА; ПОНЕЖЕ В ТОВА БЛАГОВОЛЯ, КАЗВА ГОСПОД" ЕРЕМИЯ 9:23,24

   "НЕ ЧРЕЗ СИЛА, НИТО ЧРЕЗ МОЩ, НО ЧРЕЗ ДУХА МИ, КАЗВА ГОСПОД НА СИЛИТЕ" ЗАХАРИЯ 4:6