Кадифения ти допир още помня
и грубуте ти пръсти, остъргани от всички струни.
Сърцето ми - самотна преизподня,
в която глъхнат всички премълчани думи.

Едничък спомен, а зад него нищо.
Едно лице беледнее, отдавна непознато.
Отново миг по миг го нищя,
този спомен вледеняващ с дъх ня лято.

Да те надраскам днес набързо с думи,
е сякаш да си тук за миг.
Сякаш по лицето ти рисувам руни
на познат само за нас език.

За да научиш, че съм друга вече.
Не пазя нито жлъч, не пазя жалост.
Бъди щастлив, бъди далечен,
бъди за някого начало.

И ако тези думи някога те срещнат,
дано окото ти не трепне.
Дано за теб съм непотребна,
дано не ме обичаш вече.